Реката на живота ни влече
Реката на живота ни влече
към брегове далечни ни отвежда
забравата след нас ще потече
от дните, нявга чакани с надежда.
Аз търся пристан на незнаен бряг
за да премисля минали години
на дните ни безмилостният бяг
да спра за миг преди да ги отмина.
Но бъдещето скрито е в мъгла
безспир нататък времето ни носи
вървим към недовършени дела
и вечно нерешените въпроси.
Да можехме да вярваме в това
че бъдещето вече е известно
че друг решава нашата съдба
и казва що е редно или грешно.
Но трябва да решаваме сами
на зарове с' съдбата да играем
със спомена за миналите дни
и бъдеще, което да не знаем.
© Огнян Железов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Огнян_Железов (Огнян Железов) - само тогава се чувстваш жив и нужен!
-
Благодаря Palenka! Все пак е по-добре да плуваш, нали?
-
Дали ще се оставиш на течението, ще плуваш или ще седиш на брега и ще наблюдаваш как животът изтича?
Много добре написано! -
Благодаря Ина! А за това имаме ли свободна воля да решаваме, преобладаващото съвременно мнение е: да, имаме. Ако аз открадна кокошка от съседа си, счита се, че съм го направил по своя воля. Но има и философи (като Бенедикт Спиноза например) които считат, че всичко е предопределено, т.е. има написана съдба. Следователно, било писано да открадна кокошката.
-
Да, низ от избори и всеки води към определени последствия. Хубав стих си написал!
-
Благодаря ви! Писах го дълго, искаше ми се да звучи някак си по-оптимистично.
-
Прекрасно стихотворение!
-
Хубаво! Много!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
