Реки от дъжд - природното безумие.
Вали от свода, в мислите вали.
И въпреки защитата от думи,
прогизналата съвест те боли.
Не можеш да пребродиш през мъглите,
затиснали сърцето ти с юмрук.
Напразно и за кой ли път се питаш
каква вина доведе те до тук.
Умората просмуква се до дъно...
По вените реки от кал пълзят.
Готов си примирено да потънеш,
загубил изход, светлина и път. ...