yotovava (Валентина Йотова)
2627 22179
5.01.2019 г., 18:39 ч.

Реквием за жужащите стени 

  Поезия » Философска
570 8 20

РЕКВИЕМ ЗА ЖУЖАЩИТЕ СТЕНИ

 

Сърдити ли родени сме, не знам,
човекът по природа ли е злобен?
Защо с такава ярост или плам
необичайното да сринем сме готови?

 

Съседът ме събуди посред нощ –
стените му жужали – жално-милно.
Видях го да човърка с остър нож
в посока на ужасното бръмчило.

 

Под твърдия кожух на сушинка
оси бездомни бяха прислонили
треперещи седефени крилца,
едва-едва, останали без сили.

 

Преди да кажа: – Спри, недей!
Извикай някой, дето е наясно –
в гнездото той напръска спрей
и клечица кибрит набързо драсна.

 

И гледах как пламтящите оси
се пукаха – искрици безпризорни.
Нощта разпусна траурни коси
в немитите от месеци прозорци.

 

И аз мълчах, останала без глас,
очите ми изпи бенгалски огън.
Дали единствена дочух сред вас
как Господ Бог прошепна: – Сбогом!

 

В.Й. 5 януари 2019, София

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Иржи, Безжичен - благодаря ви.
  • Браво!
  • Дори безмълвна реакцията ти изразява позиция на протест срещу лошотията в някои хора,Валя!А този перфектен разказвателен стих ни прави съучастни в събитието....защото ти си един справедлив човек,непонасящ насилието!Аплодисменти!
  • Благодаря ви, приятели, животът в планината ми даде друг поглед към света, и да, ние не търпим необичайното, а и не обичаме да го разгадаваме. Досега не съм видяла агресивно животно. То трябва да е поставено в дадена ситуация.
  • Останах безмълвна! Много въпроси се надпреварват за отговор, но едно наистина е ясно - Бог е навсякъде и безгласно ни дава своето одобрение. Ние правим своя избор, а Ти, го изливаш вълшебно, само в няколко стиха!
  • Валя, ти си един страхотен човек! Поздравления!
  • Много интересен начин да призовеш за уважение към всички форми на живот. Браво!
  • Знаеш...
    ((( )))
  • Хареса ми...
  • Честито Богоявление, Валя!
  • Красива душа и голямо сърце носиш, Валя. Това видях. Благодаря ти, че те има!
  • Как ли се отнася съседът ти със своите близки, Валя? Умееш го писането на поезия!
  • Дани, Стойчо, Мария, Петя, Доче, Надя, Ели, благодаря ви, ние сме най-разрушителната сила на тая планета, уж най-разумни, а толкова не я познаваме. Благодаря ви. Животът в планината ме научи, че реално почти никое живо същество не е агресивно, стига да не е заплашено.
  • Така е създаден човекът – да властва над всичко и да го подчинява на волята си.
    А е казано; "Не убивай!"
    И в това е трагизмът на съществуването му.
    Съпреживях и споделям посланието на стиха.
  • Вале...
  • Разтърси ме! Аплодисменти и от мен за претворената във стих човещина!
  • Който може да заплаче за пламналите оси, носи в себе си искрица от Бога. Благодаря за това, че Го откривам тук.
  • Ох, Валинце..! Каква душичка носиш! И колко жестоки са действително хората без души! Прегръщам те, заедно със стаения ужас в очите ти!
  • Подпалиха сърцата и душите ни!-
    хора с души от злоба убити...
  • Много силно, Валя! Готови сме всичко да изгорим в името на личния си комфорт! Поздрави от мен!
Предложения
: ??:??