Реквием за Луна...
на Силвана...
... не бе отдавна и Луна
със чар изпълваше нощите
и всяка шеметна вълна
в прибоя страстен на мечтите...
Скъперница не беше тя
изгряла нежност да дарява...
... А някъде от Вечността
ръмеше лунната жарава...
Като мечта, или на сън
бе всичко светло, нереално: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация