11.02.2018 г., 18:46 ч.

Религия 

  Поезия » Любовна
630 0 0

Ще си налея чаша старо вино.

Аз - сама над твоите писма...

Заедно с напитката изстинала,

ще пия пожълтелите слова.

 

Беше тя, любов без предразсъдъци,

изгаряща и ледена - в едно!

Любов, която времето не съди,

победа над суровия живот!

 

В спомени, завинаги посята,

но в нощите ми никога не спи.

Единствена - като икона свята,

като религия в сърцето ми тупти!

 

 

 

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??