11.02.2018 г., 18:46 ч.

Религия 

  Поезия » Любовна
5.0 (2)
762 0 0
Ще си налея чаша старо вино.
Аз - сама над твоите писма...
Заедно с напитката изстинала,
ще пия пожълтелите слова.
Беше тя, любов без предразсъдъци,
изгаряща и ледена - в едно!
Любов, която времето не съди,
победа над суровия живот!
В спомени, завинаги посята,
но в нощите ми никога не спи.
Единствена - като икона свята,
като религия в сърцето ми тупти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Предложения
  • Беше мъртво вълнение днес. Уж е суша, а мъртво вълнение. Още нямам за себе си вест. Уж съм аз, но съ...
  • Нямам време за дълги любови. Кратки няма. Дано ти е ясно. Знам. Обичаш ме. Е, нищо ново... Мирогледъ...
  • Ще дойде ден, когато няма да ме има. Учи се да живееш без мене. От сега. Знам тоя свят, като зловеща...

Още произведения »