От утре ще стана сива и скучна.
Ще се върна в безопасните релси.
Господи, така и не се научих
да дишам плитко и да не бъда себе си.
От утре ще вземам верни решения.
Ще се усмихвам често, но неестествено.
За любов ще отварям вратата временно.
Няма да нося в джоба си кестени...
Няма да паля в косите си огън.
За мъртвите няма да плача...
Няма да храня врабците с тревога.
Ще се науча от ниско само да скачам.
Ще бъда точица в зимната киша.
И нищо, че прилича на умиране.
Тази нощ искам дълбоко да вдишам
и в очите ти да дерайлирам.
© Даниела Всички права запазени