5.12.2013 г., 23:00 ч.

Реплика 

  Поезия » Друга
463 0 6

 

 

                      

                 Реплика

 

            Свързват ни нас

                  онези картини,

            с познатите багри

                 на пъстрата есен,

            декемврийски мъгли

                 и снежните зими,

            побелелият град

                 и една песен.

            И ни свързва светът

                 на маскирани думи,

             скритият плач

                 от безбожник обречен,

             стихът написан

                  от един безумец

              и на нашата

                   обща тайна наречен.

               И ни свързва

                   самотният спомен за вяра,

               като дрипав отшелник -

                   отдавна отречен.

               Свързва ни пламъкът,

                  който догаря,

                другото тръгна -

                   няма го вече.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??