Регина (Радост Даскалова)
374 1425
29.10.2008 г., 22:44 ч.  

Репризи 

  Поезия » Друга
558 0 7

В самия край на тази ограда,
парчето синьо изпрано небе,
с грохот в очите ти, пада
и реже ли, реже на две.

 

Една за тук - една за там,
една е черна - друга бяла,
една забравих - друга знам,
една на ивици, а друга - цяла.

 

Как да не седнеш до тарабите
с дебелата губерка,
да ги тропосаш с едри бодове
люспа в люспа и перка до перка?

 

Една за днес - една за утре,
една за мътно и една за ясно,
една се вдига - друга срутва,
една отляво и една отдясно.

 

А тревата расте и не пита,
тревата ръмжи - саблезъба е.
И тази ограда е сита
от храбри шивачи и ръбове.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пак се връщам, към това съчинение.Защо ли толкова много кървят изранените пръсти? И дали само пръстите?
    Радост Даскалова знаете ли, какво Сте сътворила???????
    Нямам думи!
  • Понякога и бодливата тел е форма на изкуство - особено в ръцете на майстор!

    AVE


  • невероятница си!
  • Бях с резерви към това нещо горе...Благодаря ви, че прочетохте, а на Седем - нямам думи да благодаря...не мислех, че някой ще разбере...
    Благодаря!
  • !!!
    Пишеш невероятно!
  • Невероятно съчинение!
    Сонатна форма с о-гледална реприза в която двата основни раздела на експозицията следват в обратен ред-първо второстепенната,а после главната тема
    _______________________
    Без думи!
    Радост!!!

    http://www.youtube.com/watch?v=lvkPKyMswUo
  • Много интересен стих, Рег!
Предложения
: ??:??