4.06.2013 г., 20:16 ч.

Решение 

  Поезия » Друга
487 0 0

Решение

 

Ти ме погледна и ярост те завладя.

Уви, не мога повече да мълча!

Туй, що направи, не мога да простя.

Трябва по своя път да продължа.

 

Знам, ще се справя, макар и сама.

Знам, ще бъде трудно, но какво от това?

Обичта ти ме прониза с поредната лъжа.

Ти съумя и моята душа с хитрост окова.

 

Ще настане ден, в който не ще се обърна назад.

И молби, и хвалби не ще ме върнат в този ад.

Намери си нова, по-нещастна от мен мъченица.

От сега нататък ще бъда просто волна птица.

 

Щастието, знам, ще открия, макар и след време,

да чувствам ще мога отново.

Ти не ще бъдеш веч моето бреме,

а аз живота си ще започна наново.

 

18.08.2012 год.

© Карина Жекова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??