РЕТРОСПЕКЦИЯ

Когато дойдах тука да живея,
аз просто бях на края на града...
В полянките с децата си лудеех
и като тях се радвах на света.

Все тичахме по „манастирските ливади”,
беряхме си букети от цветя ,
от свежестта се чувствахме по-млади,
разгонвахме и птичите ята!

А Витоша ни бе на хвърлей място.
Примамваше ни един водопад.
Катерехме се по скалите често
и сядахме под буките на хлад.

Захласвахме се там по Синевата,
в рисунките на чистото небе,
пречиствахме си сред природата душата
и сили чакахме да ни даде!

А днеска сградите ме задушават!
И новата" Тухларна" ме мори!
И зад гърба и Витоша остава.
Не е и пред очите ми дори!
10.01.2015г.София