Ретроспекция на съзерцанието
"... болките... са Живота... премери ми една...
дори да не е удоволствие... а тих стон... повик на жажда..."
Цяло море мъгли със ведро изгреба.
За да видя звезди. Мигам и гледам.
Тънко пушече – дим. От любовна лудост.
Във сърцето ми – Ти! Мое мъничко чудо.
Пих сълзи на лоза. И от твоите пия.
И боли ме. Сега… съм ранена стихия.
И стоя сам-сама. А душата трепери.
Все растях. До добро. И следите намерих.
Ето, идвам в нощта. И преди да изгрееш. ...