31.08.2021 г., 19:58 ч.  

Ретуш на сенките 

  Поезия
744 7 7

Валежно ми е. Вятърът изтръпнал

раздвижва се от полъха в тополите.

Съсухрени тук-там листенца с кръпки

доронват вопли в сенките оголени.

 

Отнякъде клокочат дребосъци,

подвикават си и щъкат с колелета.

Стъкмява си огнище, но в разлъка

с деня и вечерта изглежда клета.

 

… Очакваш, че така ще го завърша –

скосено, есенно и „нон лега́то“…

От цветния ретуш започвам първо,

като подремна в скута на дъгата.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??