пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
10.01.2010 г., 15:23 ч.

Резеда 

  Поезия » Философска
2026 2 6

Ще бъда в резеда.

Ще се стъписат даже чайките -

такава никога не са ме виждали.

Ще спре на кея през нощта

дори Луна.

И ще ме срича.

Тя помни толкова неща -

бездомни, клетници, удавници.

Целувки, клетви, самота -

на хора и пасажи

в клетки и без граници.

Такава никога не съм била -

във резеда.

Отколешно момиче.

Косите - водорасли от сланà.

Водата бавно ще се стича.

Като видение и сън

преди да затрептят клепачите.

Дори не зная аз ли съм,

щом даже и не плача.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??