Взех решение удачно, 

обсъдих го във местен бар- 

нужно е в туй време злачно 

да стана най-подир рибар. 

Надявам се, че е наслада, 

когато жарко слънце свети 

и няма  никаква пощада, 

да си накиснеш ти нозете 

до коленете чак във вира 

и разположил се на сянка,

с една ръка да вдигаш бира 

а с другата да вадиш мрянка. 

Вечер,с улова богат 

на масата да каниш всички - 

приятелите, кум и сват 

и... хубавите им женички! 

Пастърва, сом, кефал,алай 

в блюда различни да поднасяш 

и песните да нямат край, 

щом с вино устните  разквасяш. 

Това е риболовът, брат- 

един напълно сбъднат блян, 

но, за да бъдеш ти рахат, 

недей бъди лапнишаран!