Рицар

Рицарят горд е малко остарял, 

Истината за Живота осъзнал, 

под шлема тук, там побелял, 

под  ризницата малко понадебелял. 

Няма го вече коня Росинант, 

кара старо Рено, но не Трабант. 

С него той преследва Любовта, 

тръгнал по пътя отдавна не отсега. 

Да преследва своята Дулсинея,  

дали ще Станка, Гинка или Доротея. 

Красив, весел по душа романтик

обикновен, скромен, беден... не политик. 

Подкарва той старото си Рено, 

с него да намери Любовта. Дано. 

То те сегашните Долсинеи

не се возят на автобуси и тролей. 

Те търсят своя богат рицар на бял кон, 

да има къща, кола и вила, че да изглежда кат Ален Делон. 

Какво работиш? С какво се занимаваш? 

Ти май с ком. науки изоставаш! 

Красавици го гледат, снимка от екрана., 

а се оказва на среща с надута дебелана. 

С претенций големи и различни, 

но с чувства сиви и безлични. 

На разходка, после в луксозно кафене, 

докато не изпразни неговото портмоне. 

А после изпращане, довиждане, чао, 

а той влюбен, тъжен я гледа с жал. 

В кръчмата той още спори с неверници, 

че все още някъде има мелници. 

А погледът му се рее замечтан, 

ще полети със своя Росинант натам. 

Ще обоколи дори света голям, 

за да намери своята Дулсинея, 

и сърцето и мислите ми са само за нея. 

Отново ще се прибере в тясната си квартира, 

дали го него някого разбира, 

отправил поглед към звездите замечтан. 

Той сам е. Но с Вярата и Любовта си не е Сам.