По стихове на Agferdousi65 ( Асенчо Грудев) и Contessa (  Светла Асенова )

ПРОЛОГ: Разстваря сцената завеса,

                  в спектакъл сбъдва се мечта.

                  Аг Фердоуси и Контеса

                  актьори са на любовта.

( В света безкраен на мечтите )

1.

К: О, как жадувам в този миг *

      да зърна неговият лик.

      Ще кажа, че не съм измама,

      че на сърцето му съм дама.

А: И ето ме, кажи ми ти,

     аз целият сега съм слух!

     Прошепна ми вълшебен дух,

     че нещо в мен за теб пламти!

К: Да можех в нежната си гръд*

     да те притисна с огнен плам...

     И после за пореден път

     да литнем щури нейде там...

А: Но всичко е възможно щом

     душите ни в една се слеят.

     Те неизбежно ще са дом

     за любовта и ще светлеят.

2.

К: Линея аз с горчивина, *

     че бях ли с теб или не бях...

      Копнея, тъжна съм луна,

      отрада моя, страст и грях.

А: Ще ти припомня с топъл лъх,

     това което, мила, беше.

     По устните ти моя дъх

     цъфтеше нежно и зовеше.

К: Вечер на жасмина дъхав, *

     сред непокорния клонак,

     тихо милвам мрака синкав

     и все за тебе мисля пак.

А: Във съня те виждам, мила,

     със усмивка- розов цвят.

     И това ми дава сила

     в този хаотичен свят.

3.

К: Пред теб безмълвна като блян *

      ще разпусна аз къдрици...

     И без одежди, и без свян

      ще разпръсна рой искрици.

А: Чувства, думи вдъхновени

      само твои, твои те са,

      че от теб във мен родени

      те сияят... О, Контеса!

К: В този час така потаен *

     мислите ми само блян са...

     С думите си тъй омаен,

      а чувствата ти- дивна дан са.

А: О, ти за мен бъди звездите...

      и златно светлата луна,

      която с устни на мечтите

      е сладко любеща жена.

4.

К: Всеки път съм тъй сломена *

     щом взор отправиш ти към мен...

     Че страстта ми вдън стаена

      държи ме в сарацински плен...

А: Твоят рицар сърценосец,

     знай, че в миг ще долети.

     В бран за теб ще победи

     и спасена ще си ти.

К: О, като див уханен дъжд *

      с нежност аз ще те посипя...

      Жарко с поглед неприсъщ

      бавно после ще пристъпя.

А: Приказна си ти, омайна,

     фея истинска, вълшебна.

     Как ли да опазя в тайна

     всяка думичка хвалебна?

5. 

К: Щом допра до тебе устни *

     над мен политат пеперуди.

     А дланите ми тъй изкусни

     водят мисли луди.

А: Тези пеперуди, мила,

     завъртяха ми главата.

     Длани в мене потопила

     как размекваш ми душата.

К: Не искам да открия лек, *

     нека все да те сънувам...

     А погледът ти - чер и мек

     все ме кара да рискувам.

А: Същото е и за мене.

     Луда ли е любовта?

     Знак, привличане, горене...

      Сбъдва се една мечта.

6.

К: Окъпана в мастилен мрак *

      по лунен лъч аз ще се спусна...

      При теб ще дойда тайно пак,

      все тъй по- влюбена, изкусна.

А: За теб съм винаги готов,

     защото истински желая.

     Наричам те безспир " Любов " ,

     че друга дума аз не зная.

К: Този жест така небрежен *

     сърцето ми не пощади.

     Рицар си красив и верен,

     ветрове в мен посади.

А: Не със меч, а с нежни длани

     в храброст ти ме посвети.

     Войн сърценосец брани

     твоя сън, любов, мечти...

ЕПИЛОГ: ( Не е възможно да има такъв... Никога )

* Contessa ( Светла Асенова )