6.11.2024 г., 17:43 ч.

Рикошет 

  Поезия » Философска
147 2 6

РИКОШЕТ

 

До днес писмо от Рая не получих.

Ни татко, нито мама са ми пратили.

И няма знак от скъпото ми куче.

Ни вест и кост от верните приятели.

 

Среднощ в тъмата в сенките на кестен

дописвам най-невероятни приказки.

Сега съм друга – с дъх на късна есен

и огън стъквам си от всяка истина.

 

Не знаехте ли, че с пукнатините

целебна в мене бликва светлината?

Не са ми нужни покрив и обител,

щом укротявам бръснещия вятър.

 

Изстреляните безпредметно думи

се връщат там, където са подхвърлени.

Едва ли има смисъл да раздухвам

угасналите сред забрава въглени.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??