beggins (Пламен Сивов)
84 1
19.07.2017 г., 10:27 ч.

Рила 

  Поезия » Пейзажна
1562 8 9

Сънят бе хладен и жесток –

стени, таван и трескава постеля.

Навън – пейзаж от хора и бетон,

отвътре – болка и безверие.

 

Събудих се. Над мене бе зора

с червено слънце, галещо росата.

В тревата коленичих и видях

зеленото сърце на планината.

 

А после пих разпенена вода,

чело потапях в ручеите бистри,

редях възторга си във детски смях,

смеха – във думи, думите – в молитва.

 

Сега не помня – бях или не бях,

отпих ли от река или пък тя от мен е пила?

Но бързам към дома и към съня –

за да заспя и да сънувам Рила.

© Пламен Сивов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??