11.12.2020 г., 19:11 ч.

Рисувам се по памет 

  Поезия » Друга
442 5 11

Рисувам се. Сама - по памет...

От дълго време взирам се в лицето -

очите детски, устните изгарят

в любимото ми алено червено.

Две бръчки нови искат да ги видя..

Усмихвам се – годините си помня

и старостта е все по-близо

като финална есенна рапсодия.

Рисувам се. По детски – с двете плитки,

когато бягах боса по полето,

събирах по росата билки

и слушах в унес напев на щурчета.

И бялото в косата става злато,

с череши вместо обеци се кича.

Рисувам се по памет – просто млада,

останала завинаги момиче.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??