3.02.2012 г., 23:56 ч.
Рисувам тишина
Тихо е и снежно е в душата ми,
досущ като премръзнал февруари в храм.
Тихо е, безсмъртно тихо в мислите.
Вали. Вали красива споделеност там,
където тази моя чиста зимност
преражда истината в самота.
Сама съм. Себе си. До своя бялост.
И скрежно се рисувам в тишина.
досущ като премръзнал февруари в храм.
Тихо е, безсмъртно тихо в мислите.
Вали. Вали красива споделеност там,
където тази моя чиста зимност
преражда истината в самота.
Сама съм. Себе си. До своя бялост.
И скрежно се рисувам в тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© МариЯ Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
