Обличах се във думи на първичност
под светлите нюанси на деня.
Разголвах си душата до сетивност,
отекваща със бури във кръвта.
Бях себе си. Такава си останах.
И чужди роли не откраднах, не играх.
Умирах и се раждах до наивност,
но вярваща останах в любовта.
Пресичах норми и делях дилеми
на смислието между всяка суета,
и търсех отговорите в сърцето,
които идеха наяве и в съня. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация