Отива си, отива си денят
в пожарите на залеза червен,
тревите и цветята ще заспят,
луната дълго ще говори с мен.
Щурчета ще проточат своя вик
нагоре, към високи небеса
и в някакъв съвсем нечакан миг
ще си заключи вятърът гласа.
Ще се извие в пара аромат
на мащерка и снежнобял равнец,
над този пасторален необят
ще ромоли тъй ситно тих дъждец. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация