Когато мълча
и без сълзи плача,
в зоната съм на здрача.
Тогава...
само да знаеше
как мигът горчи.
Тогава…
акостирай Духа си
в ирисите ми.
И мълчи.
Мълчи.
Мълчи.
Чуй онова,
което помежду
ни ритмично тупти.
Знаеш ли?!
Само топлината твоя
и страха,
и мрака
и недоимъка,
в сияние невиждано топи.
Гюлсер Мазлум
21.05.2015г.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени