23.08.2008 г., 19:25 ч.

Ритъмът на прашните стрелки 

  Поезия » Друга
746 0 11
Във черно прозорците се бяха спотаили.
Във черен цвят вратата бе и тя.
И всичко в тишина и страх увеличили,
болката в събралата се у дома тълпа.
Във стаята все глъхне тишината,
гласът и отеква в кръвожаден вой.
И пронизва до дъно сърцето и душата,
като гръм отекващ след порой.
Часовник на стената сам отмерва,
времето на тази тишина.
А тя във счупеното на парчета огледало,
посреща стара гостенка - смъртта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Предложения
: ??:??