РОДЕН  КРАЙ

                                                   Как искам тихо
                                                   и мирно да живея
                                                   след всеки тежък ден
                                                   от пот челото си да изтрия.
                                                   Уморен, колене да свия
                                                   и приседна…ей тъй
                                                   за една ракия.
                                                   Искам, но не мога.
                                                   С тревога е заета мисълта ми.
                                                   Битка води в дните,
                                                   в дните и нощите
                                                   със жестокия живот.
                                                   Битка с календара                                                                                       

                                                   човешки.
                                                   досущ ,като на бит-пазар
                                                   пълен с грешки.
                                                   Боли ме,
                                                   че в теб се родих
                                                   и раснах окрилян
                                                   от надежди и мечти.
                                                   Тук любов и съдба
                                                   с теб поделих
                                                   и обичта си тъй голяма
                                                   за нищо не размених.
                                                   Ах, как искам отново
                                                   в теб радост и младост
                                                   да има.
                                                   Не искам да виждам
                                                   мъките ти в твоите очи.
                                                   Зная, че тъгуваш
                                                   че всеки млад
                                                   за други град замина
                                                   или в чужбина.
                                                   Какво остана в теб?
                                                   мое мило и родно .                                                                            

                                                   Останаха само,                                                                                                                                                         пенсионери - стари застарели
                                                   и къщи празни запустели.                                                                       

                                                   Плачи !                                                                                                                                                                      Да плачем
                                                   заедно със теб.

                                                   А, как искам тихо                                             
                                                   и мирно да живея,
                                                   но мъничка-надежда
                                                   ме гложди от страни.
                                                   Остави ме надеждо, остави!                                                                                                                                   Защото  и да  искам

                                                   вече  не мога.                                                                                                                                                             Умора,тежка  умора -                                                                                                                                                 получих  от тоз живот.                                                                                                                                               Не вярвам вече

                                                   в никакви  мечти!

                                                   Остави  ме  надеждо,остави!

                                                   Да  изживея своята  мъка 

                                                   и старини!