Като пукната диня усмихва се август
и на захарен сок ми тече по брадичката.
Зрели ириси мята, разпръсква жарава
и твърди, с тънкокора уста, че различна съм.
В календара си цветен, направил ми място
(точно в крайните срички от дати съм писана) -
по бедрото на плажа с вълнички приплясква
и ми шушне, че точно такава съм искана.
Всеки август е мой - вече дал ми е клетва.
Най-гальовен любовник от всичките месеци -
с пощурели щурци серенади ми спретва
и с фенера от диня ме мами при себе си.
И заравям лице на гърдите му топли,
пълня в жадни очи сто нюанса на златото,
и доволна се свивам на скута му - котка
под наляна асма в апогея на лятото.
Като диня е август. И като лекарство.
Сладък сок е кръвта му и ври ми във вените.
За живот ме извиква, обича ме царствен
и ми дава от себе си знак за рождение.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Всички права запазени
Витания - Благодаря ти от сърце!
Мойра - Благодаря за честитките!