Родопа

30.06.2020 г., 8:09 ч.

Поезия » Свободен стих

912 2 1

Преди да си тръгна усетих Родопа.

Напълних очи, сърце и душа,

в полите ѝ топло се сгуших,

разказах и тя ме изслуша.

Видях си и баирите, и язовирите и нея

- най-красива на света.

Да се върна от сега копнея,

още щом стопи се снега.

Откраднах две-три топли чувства,

и няколко усмивки в джоба сложих,

да има какво да ме разчувства,

щом оставането там отложих.

Чух приказки, смях и песни,

местни, нашенски, чудесни.

Опаковам всичко чуто, взето

и тръгвам си с Родопа във сърцето.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

azura_luna (Петя Стефанова)

2020-07-03T08:15:09+03:00

"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи ... в себе си."