20.08.2024 г., 10:06 ч.

Родопски звуци 

  Поезия » Пейзажна, Гражданска
118 1 2

Да пея, дарба си нямам, 
но музика пее в мойта душа. 
Чувствата в стихове влагам, 
мелодията, с тях да ви внуша. 

 

Чувам звънчетата медни,
скрили родопския слънчев повей.
Чувам магичната гайда,
с приказка, мъката може разсей.

 

Кога засвири кавала,
славей разпалва сърцето в любов.
Кога Луната преваля, 
реверанс поднася за деня нов. 

 

Засвири кавале, нежно!
Свири ми, в регистър от ре до ре
по средата,  меко, древно, 
потопи ме във Родопско море.

 

Някъде в Родопското море,
къде билки ухаят на младост,
къде въздухът играе горе
и жива вода лекува старост.

 

Зората кога изгрее, 
чанът удари последен акорд
на гайда що благо пее,
аз се чувствам щастлив българин, горд!

 

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще си направим заедно хор с нашите музикални души, Петя 😄
  • И аз така не мога да пея, но пуста музика не напуска душата ми. 🙂
Предложения
: ??:??