dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
18.01.2011 г., 13:01 ч.

Родословие 

  Поезия » Друга
1838 1 23

 

Не мога да ви съдя за това,

че виждате на метър от носа си,

че дебнете за чуждия провал,

а собствената съвест ви е къса.

 

Не искам да вървим в една бразда

и да говорим редом за поети.

Не искам капка Фотев да раздам

на гръмката ви същност. Извинете!

 

Не сме си нужни. И не си дължим

ни хляб, ни плач, ни смях, ни общо рамо.

Гримът ви, тъй банално доловим,

тежи. Но не на мен и мойта памет.

 

На мен ми стига, вдигна ли очи,

да видя - вместо вас, край вас – цветята.

Щастлива ли съм – да ми проличи.

Щастливи ли сте – да ви пратя в ято

 

слова на радостта, че сте пред мен,

че мога да погаля с длан гърба ви.

Във този миг човек е най-блажен –

щом чуждата победа му отърва.

 

Не мога да ви съдя. Не и аз.

Аз имам взор небето да обходя,

звездите с Фотев да приспя от раз.

Простете ми - не сме една порода.

 

 

 

 

 

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • едно ядосано, открито и емоционално стихотворение...като лекарство е, дарчето!

  • http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=58955
  • Голям стих!!!

  • С Вили!
  • Простете и Вие, мадам Дечева, ама наистина не сме една порода! Вашата е някак модифицирана... Хубаво е, че знаете точно коя сте. Хубаво е, че и ние знаем.
    Много добро стихотворение!
  • Дари, изпращам ти в ято словата на своята радост, че си пред мен и че мога да погаля с длан гърба ти. (...Не мога да те съдя, ако това ти звучи познато.)

    И още нещо искам да направя с длан.
    Да погаля бръчките на болката ти.

    Светло е при теб. Винаги.

  • "Във този миг човек е най-блажен –

    щом чуждата победа му отърва."
    Това е!
    Имаше една песен изпълнявана от Лили Иванова - "Най трудно се понася чуждо щастие...", а да усетиш чуждото щастие, като твое е дар от ангелите!

  • Удивителен стих, Дар! Браво!
  • Харесвам този тип поезия!!!Това, което ще си позволя да предложа не е
    обърнато към никого конкретно,а е към много хора от всички времена.
    ВЕРЛЕН от ЕВГ.ЕВТУШЕНКО
    Цитира моят гид Верлена
    и в кротък съпровод на дъжд
    с ръце показва ми елейно
    Париж нашир, Париж надлъж.
    Вали и святка безвъзвратно
    стихът, умит като звезда.
    "Мосю,нали звучи приятно?"
    "Приятно е...отвръщам.-Да"
    Прариж показва памет къса-
    от бога сякаш осветен,
    днес всяка буржоазна къща
    държи добре подшит Верлен.
    И е приятно подир джина
    да седнеш с мъничкия том
    край прегорялата камина -
    изисква го добрият тон!
    Приятно ли?
    Аз давам гласност
    на друга памет - жива в мен.
    Верлен за вас бе неприятност.
    Верлен!
    Спомнете си Верлен
  • Браво, мойто момиче. Въпреки че бих предпочела тази тематика изобщо да не те засяга (и боли), ама знам, че не е възможно. Целувам те.
  • Ave, кака!
  • Словата ти са радост за душата!
  • прислоних се - под широкословна корона.
  • Безапелационно и истинско! Ти си си ти ! Браво!
  • Дар-ско! Нема грешка
  • Как да те съди....че то може ли- при теб човек идва само да се наслади на точните думи, дето пишеш, както само ти умееш! Открай време харесвам изказа и стила ти на писане!
  • Дечева, имам въпрос: стихотворението на Христо Фотев ли е посветено или от него е вдъхновено... Защото нито едното се „родее” с него, нито другото... И той прекрасно те опровергава с цитираното от теб негово стихотворение:
    „Небето се съблича със безмилостно
    спокойствие...тъй нечовешки хубаво
    се извисява ръстът му -
    без никого
    да унизи, за да изтъкне себе си...
    (Какво по-недостъпно и по-нравствено?)”

    П.П.: Дано си ме "подушила" правилно.
  • Аааа, Дар! С Нинка с две ръце!
    Ненаситно ми е тук!
  • Хубавко!

    Страшна си, Дар!
  • Аз не съм цвете.(за мирисане...)И щом не ме видиш, как ще получа милувка по гърба?(...без докачение!)
  • Премерила си всяка дума, Дар4е!
    Отлично написано - остава и да я срещна някъде, тази порода(оптимистичният скептик у мен продума )
  • Браво и от мен, Дар! Много силен стих отново.
    Колкото до Фотев... Мисля, че в стиха е ясна опозицията Фотев - гръмките драскачи с напращяло его. Фотевата поезия е едно море от думи, дълбоко и безкрайно. Лично аз, когато го чета, усещам всяка една дума като прииждаща ласкава вълна, която ме гали и успокоява. Поезията му просто се разлива по сетивата и в този смисъл наистина може да действа приспиващо. От другата страна на опозицията остават тези, към които е насочен стихът. Остават гръмките им претенции и празните разговори за изкуство. Не смятам, че е много трудно за разбиране.
  • бравост!
Предложения
: ??:??