20.06.2013 г., 7:54 ч.

Родословие 

  Поезия » Философска
482 0 2

 

        Родословие                               

 

И колкото годините налягат

плещите ми надолу неприятно, а

и спомените даже ме отбягват

загледани напред, към  „Непонятното”-

 

аз толкова започвам да премислям,

че ето тука значи са живяли

едни реални хора, не измислени-

и нищо, че отдавна са умряли,

 

пренесли са за нас през Вековете

това, което сме нарекли „Памет”,

а Времето в съюз със Ветровете

опитват се сега да я ограбят...

 

...И все по-ясно осъзнавам вече

притиснат до земята като камък-

какво е смърт това, какво е Вечност,

а и Безсмъртието, че не е подарък!..

 

Живота и след нас ще продължава

да се върти в спиралата си лудо

и няма да го сполети забрава,

ако поне един младеж е влюбен,

 

а тръпнещо, едно момиче нежно

в красива нощ със страст го приласкае

и под звездите ярки, уж небрежно

то, как да му се отдаде си знае...

 

След всеки „Род” остава само „Словото”,

а хората минават под земята-

за друг живот те връщат се отново,

но вече са безплътни като Вятъра...

 

     ...И днес са тук, Пространството ги помни,

    и  страховитите им тайни мамят,

    а: от зеленясалите кръстове надгробни

    полуизтрита „Родовата памет”

 

    се връща, щом Луната се оцъкли

    и нощен Вятър  сенките размърдва-

    преминала  през Рая и през Пъкъла

    брои Тя равно живите и мъртвите...

 

...А в дни жестоки, дни на Изпитание

под знамето със револвер и Кръста-

във романтизма на поредното възстание

пак „Р о д о-С л о в и е т о”  българско възкръсва...

 .

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??