Днес съм се родила -
за какво ли, за кого?
Млада съм, а надеждите разбила,
може би да съм щастлива е могло...
Какви уроци още да науча,
за да тръгне тоя мой живот?
Колко удари е нужно да получа?
До кога ще влача тежкият хомот?
С чиста обич една ръка не ме погали,
една уста не ме целуна с любов,
живота......малко ме попари
и за мене никой никога не бе готов.
Не облякох красива рокля бяла,
не подредих голям уютен дом,
от гозбите си на любим не съм дала
и не го посрещнах на прага тичешком.
Детска люлка не залюлях,
не целунах мъничко краче,
а колко много на чужди се любувах,
мечтаейки да имам и аз дете.
Толкова години за какво живях?
...И колко още имам да живея?
В тая пустош до днеска оцелях...
Тъжна съм..., но ще го преживея...
© Natalie Всички права запазени