12.06.2018 г., 23:33 ч.

Рондо Капричиозо 

  Поезия » Друга
533 0 2
В дълбока нощ небето се отвори
и пееше на ветровете шепотът.
Нощта е навик сам да си говоря
с вечерните видения на слепите.
Пътувам сам към най-последна гара.
Звездите са от танца на светулките.
Тъга от сянката на Страдивари
събира вик в душата на цигулката.
И ясно е, че вече няма никой.
И даже е изметена трапезата.
Но в своя сън към себе си ме викат
вселените на Полонезата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Предложения
: ??:??