Върти се като пъстра въртележка
и няма шанс да спре да се върти.
Въртенето изглежда като смешка
която се поглъща със очи.
И тъкмо си помислиш, че това е,
с бясна скорост пак се завърти.
Нима животът с кръгове играе?
Не е ли той, отсечки и черти?
Започваш философски да гадаеш,
колко още в кръг ще се върти?
Дали е лудо или си играе?
Дали са в кръг най-дребните мечти?...
Свидетел си на бясна, луда гонка
и сякаш сам ти се завива свят.
Прилича на понпозна папионка
завързана във кръг на твоя врат.
И кръговете почваш да откриваш,
а то с игра, опашката си гони.
Върти се и е истински щастливо.
Върти се смешно кученцето Рони!
© Валентин Йорданов Всички права запазени