6.09.2011 г., 21:51 ч.

Роза 

  Поезия » Друга
640 0 3

Това ми се случи в Германия. След един пороен летен дъжд, тръгнах да пазарувам по тесните тихи улички на градчето. И... ме лъхна един аромат! Познат, силен, тежък, меден... Миришеше на у дома!

 И го видях - оня розов храст, с натежалите от съдържанието на нектара и водата цветове! Зарових си лицето в мокрите цветове и вдишвах ли, вдишвах... Лицето ми се намокри цялото! Разбрах, че не бе само от водата, събрана в цветовете. Плачех!

 

 

 

... и вдишвам те с пълни гърди,

забравила всякаква поза –

ухаеш прекрасно! Почти

като нашата българска роза.

 

Моят розов храст. Там...



Дъх на у дома.



© Илзе Енчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??