20.04.2015 г., 18:12 ч.
Роза с бодли
Предлагаш да играем без грим игра,
нехайно хвърляш зара - ези или тура,
навярно си забравил истина една,
която всички знаят от древни времена,
любовта се пали и с мокър кибрит,
но сухият й огън до пепел гори,
здрави мостове с лекота руши,
нищо не е същото както преди.
Тя е неподвластна на ези-тура
и ще съжаляваш много след това,
любовта е роза с остри бодли,
бодне ли сърцето, завинаги кърви.
Мислиш се за силен, важен супермен
и без страх рискуваш всеки божи ден,
сигурно си любил ти жени безброй,
но с мен не случи, не съм рая твой.
Дори и победена имам аз крила,
фалшиво ли заложиш от теб ще отлетя,
и ще ти оставя като спомен мил,
неземно горчива роза с див бодил,
тя ще ти напомня, че адът не е мит,
и че бодли крие истинския лик,
на истинските рози от бялата леха,
с тях не се играе на ези-тура.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Образованите и интелигентни хора знаят, че при поезията, така както е и при историята, правилния прочит, правилната и обективна оценка се прави не от съвременниците им, а от тези, които идват след тях. Компетентните и мъдри хора са наясно, че плурализмът не е клише, а доказателство за образованост и интелигентност, те никога не пишат неаргументирани "градивни" коментари под стихове, (които дори не са прочели), защото знаят, че единствено времето може да покаже и докаже кой кой е. Не искам да бъда разбрана погрешно, отново ще повторя това, което безброй пъти съм казвала, аз не отричам модерната поезия, аз не съм против съществуването на елитарна поезия, винаги е имало, има и винаги ще има модерни течения в поезията, но това не означава, че само те са поезия, а всичко останало не е поезия. Да се опитваш да налагаш своето мнение ръководен от несъществуващия факт, че ти си най-начетен и притежаваш най-гениалните литературни познания, (за каквито Безжичен има претенции и каквито в действителност той не притежава, видно от "градивния" му коментар под моя стих), е демонстрация на високо самочувствие без покритие, това е истината за Безжичен, колкото и да не е изгодна за него и за приятелите му. Съжалявам, Анна, но се налагаше да направя това уточнение вземайки повод от твоя коментар. Това, че някой си въобразява, че е това, което не е, не означава, че той наистина е. Колко е "велик" и какви титли има Безжичен не ме интересува, това, което е написал в коментара си под моя стих, говори достатъчно убедително за неговата некомпетентност, защото за никого не е тайна, че всяко твърдение без значение дали е казано или написано от най-великия сред великите, ако не е аргументирано, ако няма факти и доказателства, автоматично преминава в графата - н е и с т и н а!!!
-
Към Безжичен: Изобщо не се смятам за поетеса и нямам никакви претенции и намерения да се доказвам като такава. Доказала съм се в работата си с години и това ми е далеч по-важно. Дори ми стана малко странно, че Кръстина слага „поетеса” пред името ми. Имам много по-издържани и по-поетични стихове от тези, които съм качила досега, но вече не публикувам. Надявам се мнението, което си изказал да се отнася за моето стихотворение, а не за това на Кръстина. Така или иначе, то ми звучи като: „Стихотворението не ме кефи, разбира се, защото не ме кефи.” или с други думи липсва аргументация. И нещо повече – да отиваш да налагаш твоето мнение изхождайки от факта, че ти си достатъчно начетен и имаш литературни познания е арогантно. Кръстина много ясно е обяснила защо в коментара си. Когато уточниш какво конкретно, защо и евентуално как да се промени в стихотворението, тогава без проблем можеш да напишеш критика под всяка една моя публикация.
-
Г-н Безжичен, ако наистина разбираше от поезия, щеше да си наясно, че основната отличителна черта на поезията е субективността, поезията отразява действителността пречупена през чувствата и мислите на автора, това не съм го измислила аз, това го пише в определението за поезия, това го пише дори и в тълковния речник, ако беше чел, щеше да знаеш и нямаше да се излагаш сега, който разбира от поезия, никога не си въобразява, че щом той не харесва някой стих, всички останали са длъжни, също като него, да не го харесват, защото знае, че всеки има право на субективно мнение, различно от неговото субективно мнение. Нагло и нахално е да заповядваш на другите, какво да четат и какво да харесват, това е присъщо само на хората, които са самовлюбени комплексари, които си мислят, че са гениални, а всъщност са елементарно посредствени и некомпетентни. Аз уважавам еднакво субективното мнение на всички автори и читатели в сайта и не съм против градивната критика, когато тя е аргументирана с факти, но не приемам за градивна критика неаргументираното изливане на злобна помия, под който и да е стих, от който и да е автор. Нито ти, нито аз, нито който и да е друг автор или читател от сайта може да си въобразява, че той единствен знае кой автор в сайта е силен поет и кой не е, защото само времето може да покаже и докаже кой кой е. Както вече писах по-горе аз съм и винаги ще бъда за плурализъм в отношенията между авторите в сайта, но за съжаление нямам възможност нито да чета, нито да пиша коментари под всички стихове от всички автори в сайта, но непременно чета и се уча от авторите, които са се доказали във времето, уча се не само от нашите прекрасни класици, които са гордост за България, които не само ги има в българските учебници по литература, но и които са преведени на много други езици по света, а така също чета и се уча и от чуждите класици, които ги има и в българските учебници по литература, и в много други учебници на много други страни по света.
-
Стихитворението, разбира се, е много слабо и елементарно. И всеки, който има малко литературни познания, пък и чувство за литература, ясно би могъл да го оцени.
В сайта има много ярки поети и е добре да се чете. -
Да, Стефан, споделям напълно твоето мнение, но такива като Белла,
най-добре ги е описала в един свой стих поетесата Анна Банчева,
възхитена съм от този стих, ето цитирам нейния стих:
Литературен критик - Автор: Анна Банчева
Искам кат’ поет да блесна,
всеки мен да оцени,
но не става толкоз лесно –
иска се талант, уви!
А пък вий не ме винете,
че наваксвам с друго аз.
С критика ми позволете
да се извися над вас.
„Туй за лексиконче става.”,
„Тук синтаксисът е зле.”,
„Това хич не впечатлява –
оценявам го за две!”
Че какво пък?! Толкоз мога!
Разберете ме добре –
искам само да достигна
поетични върхове! -
Адмирации за прекрасното ти стихотворение, Кръстина! Напълно подкрепям и твоята позиция в последния ти коментар! Силна прегръдка от мен!
-
Белла, ако можеше да се погледнеш отстрани, за да видиш колко жалка и смешна си... Безброй двойки си написала под моите стихове, но аз никога няма да падна на твоето ниво, не съм ти писала нито една двойка, не защото не заслужаваш, а защото не съм и никога няма да бъда това, което на теб ти се иска да бъда, аз съм си аз, колкото и двойки да напишеш под моите стихове, това нищо не променя, това е само доказателство, че си посредствена маниачка, която си въобразява, че само нейното субективно мнение е правилно. Всъщност ти си никоя, кой ти е дал право и защо си въобразяваш, че всички са длъжни да харесват това, което ти харесваш и да не харесват това, което ти не харесваш. Да, както писах по-горе, много си жалка и смешна защото:
ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА на който и да е стих (или проза), от който и да е автор, е всъщност проекция на субективна гледна точка за обективни истини, и е израз на субективните критерии за красиво и грозно, добро и лошо, правилно и неправилно, талантливо и неталантливо и т.н. С по-малко думи казано, интерпретацията е проекция на субективната ценностна система на читателя. Всеки оценява, вижда, чувства и разбира в даден стих (или проза) това, което му позволява нивото на неговата образованост, интелигентност, ерудиция, и т.н.Критериите за оценка на поезията (или прозата) са различни за различните читатели, защото всеки един от тях притежава своята индивидуалност, която е определяща при изграждането на субективното мнение, за който и да е стих (или проза),от който и да е автор. Затова е съвсем естествено едни да харесват, а други да не харесват, който и да е стих (или проза), от ксйто и да е автор.
КОЛКОТО И ДА НЕ Е ИЗГОДНА, ЗА НЯКОГО, ТОВА Е ИСТИНАТА !!!
Р.Р. На тези, които пишат негативни коментари (под стихове, които дори не са прочели) искам да кажа, че аз винаги съм била, винаги съм, и винаги ще бъда за положителната интерпретация, за мен негативната интерпретация е най-голямото доказателство за отсъствието на плурализъм, а там където няма плурализъм, няма и компетентност, интелигентните хора са наясно, че всяко мнение е субективен прочит на обективно съществуваща истина, и затова никога не си позволяват негативна интерпретация. -
Благодаря, Ели!
Пожелавам ти усмихнат и красиво
сбъднат ден! Бъди щастлива! -
Благодаря, Ангел!
Пожелавам ти много поводи за усмивки,
много нови творчески успехи
и щастливо сбъднати мечти! -
Напълно съгласен със Тони /Стойна/До нови стрещи Криси!!!
-
Благодаря, Стойна!
Благодаря, Мисана!
Благодаря, Маги!
Благодаря, Васе!
Благодаря, Пламена!
Пожелавам ви усмихнат ден,
нови творчески успехи
и щастлив късмет във всичко! -
Поздрави и от мен за този чудесен стих!
Докосна ме! -
Комплименти, Кръстина!
-
Какви ези-тура, бодлите са за това- да покажеш, че си истинска жена!
"дори и победена имам аз крила" Харесах! -
затова Госпад е направил така, че най-красивото цвете
на света да има бодли, за да не може всеки да го
откъсне и порази... хубав стих, Кръстина..
поздравявам те, от сърце.. -
"любовта е роза с остри бодли,
бодне ли сърцето, завинаги кърви."
Лайтмотивът на творбата! Точни - запомнящи се констатации за любовта,
поднесени в поетична форма.
Поздравление за хубавото ситхотворение, Кръстина! -
"Любовта е роза с остри бодли ,
бодне ли сърцето , завинаги кърви."Чудесно и талантливо сътворено
стихотворение. Стихо за най-истинското човешко чувство - любовта.Вълнуващо, докосващо, дълбоко искрено.Благодаря за удоволствието да го прочета!
Мила Кръстина възхитена съм и от творбата ти и от тебе!
Бог щедро да те благослови!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
