Розата

4.12.2009 г., 13:37 ч.

Поезия » Бели стихове

5.0 / 3

1024 0 2

Розата
Розата бе пъпка, постепенно се разпукна.
Роди се червена с цвета на кръвта.
Ароматът привлече пчелите и топлия лъх.
В разцвета на силите си
тя подари послание с мечти за Любов.
Вдъхна надежда на влюбени.
И стана ден и после нощ,
и ден след ден, и нощ след нощ,
принасяха ù почести.
Но в зноен ден един,
дали от славата, в която я обляха ценители ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

"Чародейски лек"
... но явно ти отивам – на чаршафите...

И аз съм тук. И не че нещо значи ми, но явно ти отивам – на чаршафите, и просто не познавам други на...
Мълчание

Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...
На превала

Не ме спасявай повече - не бива! Аз пътник съм към странната страна. Ти беше "сляпа". Беше милостива...

Още произведения »