Ябълката под прозореца
е розов облак.
Дъх пролетен
и птичи гласове
от свежа резеда опиянени
се носят в бистрото небе.
Ябълката под прозореца
е розов облак.
Над него - пролетна
бездънна синева...
Потъва погледа далеч
в безкрая,
ала сърцето приболява
от тъга.
Природата е пролетна
и възродена,
но тъжен е без тебе този свят!
....Опарена от моята въздишка,
ябълката рони розов цвят...
© Мария Марковска Всички права запазени