В целофана на улични локви
прошумяват на вятъра стъпките.
На екран от небесен цокъл
розовее негата на пъпките.
От ведрото на майското синьо
пият жажда за полет птиците.
Моделират от чувствена глина
мълчаливи въпроси зениците.
А тревите развяват перчема
на зелената пролетна лудост.
Сякаш въздуха пише поема,
сам пиян от цъфтяща възбуда.
май 2018
© Мария Панайотова Всички права запазени