7.02.2008 г., 11:38 ч.

ручейно 

  Поезия » Друга
716 0 17

... звънчета от ручея на парнар

 

Ако намериш подходящо време
или пролука във вселената,
където съумяваш да си себе си.
В сърцевината на
сърцето си,
ако внезапно като дъх на струна,
погалена  с перце от птица,
дочуеш звън от песента на ручей,
двата трепета да се преливат -
вселенски звук без глас и име,
затворени във нечия конкретика,
в рамките на някакво събитие,
в пространства и познати измерения,
не си измисляй, че сънуваш,
или че е намеса на съдбата.
Ако намериш сили да си буден,
ще чуеш - ручей е душата ми.
И там водата винаги  е жива.
Ако те срещна пак, ако усетя
трепета ти в моя да прелива
съвсем, съвсем в сърцевината
на някоя събудена вселена,
ако усетя
истинския теб отново,
ще чуя ручейче да пее...

Мълчиш вселенски.
Като отговор...

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??