lility (Лилия)
115 107
14.10.2010 г., 14:47 ч.

Рухнала реалност 

  Поезия
492 0 4


Тихичко вятърът студен подухва
и без теб реалността пред мене рухва.
Един идеален свят, създаден от мечти,
а прахта ми носи спомени за твоите очи.


Тихичко капки дъжд по стъклото се стичат,
навън хора да се скрият забързано тичат.
Виждам твоята усмивка, как я обичам.
Само нощта знае колко много в нас се вричам.


Рухнала е реалността, когато те няма.
Очите ти правят болката ми няма.
Твоя глас от всичко най-обожавам,
заради тази любов не се предавам.

© Лилия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??