Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
5.09.2020 г., 15:04 ч.

Руни 

  Поезия » Философска
891 4 22

Не стихват вълните

грохот в небето

вятър понася,

а после стоварен

върху скалите

малки отломки

отнася.

Небето ридае 

сякаш от болка

със огън разцепва

облаци черни

надянало с ярост

маска злокобна

урагани прегръща,

приятели верни.

Стихията иска

нещо да каже

във звуци превръща

тайнствени руни

дали болка сърдечна

ще се окаже

но тя е природа,

липсват и думи.

 

Септември,2020г

Варна,Гавраил

 

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Георги,разбира се че я разбираме но отминат ли стихиите поука никаква.
  • Ели,радвам се че стихът ти е харесал.Благодаря за оценката.
  • Абе реши ли природата да говори, и без думи я разбираме категорично...
    Поздравявам те.
  • Задъхано като стихия! Поздравления, много хубав стих!
  • Ангеле,очаквах те приятелю.Благодаря ти много.
    Поздрав и на теб!
  • Не и либсват думи ,всичко е казано,перфектно!!!Поздравления,Приятелю!
  • Винаги съм разчитал на нея,Светулка.
    Поздрав от мен!
  • Поздравления за сетивността, Гавраил!
  • Надя,сърдечно ти благодаря за отзива.Хубави празнични дни!
  • Хубаво! Много!
  • Красимира,винаги ме е впечетлявала не само мощта на природната стихия но и начина по който тя ни обсебва и влияе.Както всичко в природата и тя се подчинява на свои собствени закони ,а защо не и разум.Но това е друга,много парлива тема.Твоят коментар е винаги много интересен и насочва към разнопосочни теми.Желая ти хубава септемврийска вечер.Поздрав!
  • Почитател си на силата на природната стихия. Стъписваме се пред нея, а да се намерят най-точните думи за нейната мощ е истинско предизвикателство. Винаги се стремиш да я разкодираш по свой, интересен, разпознаваем начин!
  • Геновева,
    много стхии
    и облаци черни
    дали ще ни кажат
    истини верни.
  • Дени,благодаря че оцени моят опит да нарисувам с думи стихията и нейния опит нещо да каже на заобикалящият я свят.
    Хубави празници.
  • Много стихии и облаци черни, но стихотворението е прекрасно! Поздрави!
  • Гавраил, много добре ти се е получило!
  • Иржи,знаеш че очаквам с нетърпение твоя коментар.Винаги го прочитам с интерес.Всичко в природата е в движение.А движението е признак за живот.С лековат замах човек по свое усмотрение дели природата на "жива" и "нежива".Това исках да кажа и чрез стиха си.
    Благодаря и ти желая хубави празници.
  • Много място в твоето творчество, Гавраиле имат морските стихии, от които побиват тръпки...Даже веднъж бях коментирала, че е страшно да преживееш такава навътре в морето...Но казват, че моряците са най-силните и безстрашни мъже... А ти, с твоята творческа фантазия се мъчиш да отгадаеш с какви руни "говори" това чудовище- бурята! Забравила бях тази дума, която изразява "древен тайнствен език", както казва Гугъл...Наистина си несравним по описание на подобни преживявания!....
  • Пепи,и природата я има.Стига да се научим да я разчитаме.Благодаря за присъствието.
  • Природата си има своя азбука...
    Поздравления!
  • Благодаря ти,Стойчо.Твоите думи са безценни за мен защото си доловил моето преклонение пред Големия Яворов ,който със няколко щриха толкова впечатляващо беше описал необузданата стихия в своята творба"Градушка".Ако в своята творба съм вложил дори сомо частица от това вдъхновение това би било голяма гордост за мен.Специални поздрави и от мен за теб!
  • Нямам думи...Стъписан съм пред природната стихия,която ни прави, хората безсилни, освен да я нарисуваме въпреки страданието ,въпреки осъзнаване колко сме беззащитни...
    Гавраил, явно си почитател (защото съм !)
    на таланта на Яворов, защото си толкова близо до природата на неговата "Градушка " и още негови стихотворения ,което би било чест за всеки български лирик!
    Специални поздрави!
Предложения
: ??:??