limeruna (Йоана)
565 3355
20.03.2021 г., 3:12 ч.

Руни 

  Поезия
566 4 6

 

 

Руни

 

Кога ли някой ме е искал.
Случайност ли е любовта? 
Все още слънцето е ниско, 
но плаче вече песента.

 

Усмихвайки ѝ се, животът
я хвана скришно за ръце,
разбърка леко всички ноти, 

намери нова ясна цел. 

 

В очите ми улавя думи
и дебне всеки ценен миг. 
Животът е жестока руна,
когато няма твоя лик. 

 

Кога ли някой ме е искал.
Случайност ли е любовта? 
Въпрос безумно, твърде близко - 
и все наивно е летял. 

 

По пътя срещам много хора.
Но винаги един е цар
на най-красивия ми нежен сън
и най-ужасния кошмар. 

 

И няма как да има втори
(дори и клонингът е друг човек). 
Дори и любовта на всички хора,
не би могла да замени човек.

 

Поисках и с наивен писък
въпросът странен прекоси света. 
Дори случайно да ме иска,
двамина има в любовта...

 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Прекрасно...
  • “ Кога ли някой ме е искал.
    Случайност ли е любовта? ” - не, не е случайност, Йоана! Няма случайности. Прекрасен стих! Поздравления!
  • Отново ме изумяваш, Йоана.
    Звучиш толкова откровено и толкова мъдро едновременно. Вълнуващ стих!
    По този случай те поздравявам с една позабравена песен на непрежалимата Мария Нейкова:

    https://www.youtube.com/watch?v=6F02sWZH7Yw
  • "Един човек го няма и целия свят е безлюден..." Точно уловено и прекрасно пресъздадено! Поздравления!
  • Като песен е...
Предложения
: ??:??