(На Петър Апостолов)
И ръбестите камъни
очукват се във времето.
Най-твърдите от тях -
най-гладки стават.
Не всяка канарасъс диамант е бременна,
но всяка песъчинка
е спомен за скала.
И ти си като камъка,
Поете!
Събличаш стон,
събличаш вик,
събличаш крясък...
за да разкриеш
материала на сърцето си,
преди да се превърнеш
в шепа пясък.
© Яким Дянков Всички права запазени