Разстреляха я с камъни. Защото
тя беше хубава като измислица.
В устите им сто дявола пустосваха.
Ръцете ѝ се любеха със птиците.
Тя боязливо идeше към църквата
като молитва гола. Закъснявайки.
Очите ѝ в очите им се блъскаха.
Винеше се... А тях ги оправдаваше.
Убиваха я бавно като вещица,
на клада от омраза и от завист.
Кръвта ѝ тънко капеше. Безгрешна
и светеща... И по-красива ставаше. ...