Преровѝ торбата на Времето,
извадѝ само хубави дни.
Под възглавница вечер сложи ги
и сънувай, сънувай ги ти.
По поляна зелена вървиш,
правиш първите стъпки, залиташ,
а насреща две ръце те прегръщат.
Да, това са ръцете на Мама.
Толко меки и топли са те,
сякаш цялото Слънце събрали!
Те те милват преди да заспиш,
от всички злини те те бранят. ...