diesto (Данаил Антонов)
1039 617
6.06.2024 г., 10:15 ч.  

Ръцете ти са мост 

  Поезия » Любовна, Философска
212 6 6

Наистина е чудо, че след толкова

предателства и удари под кръста, 

аз някак позволих наместо болката,

да влезеш с чистотата си във мръсното.

Там, дето се разлагат всички трупове

на моите "обичащи" любови - 

в душата ми, сковала се от ступора 

на чувството, да бъда все виновен. 

Там, в мястото на мъчната тревога 

разкостила покоят ми на мигове, 

краката подкосила ми пред Бога 

с молитви да заспя, дори завинаги... 

Но кой изобщо вярва на страдалеца? 

Тълпата се оглежда в суетата. 

Аз вечно бях посочен с показалеца 

на нечия прекършена съдба... 

И още незапочнал да забравям, 

нахлу ведно с презрялата ми мисъл, 

как повече не бих се и надявал, 

че някога отново ще обичам... 

Така, че е наистина за чудене 

как с вяра връщаш своето рождение, 

и как, за да не мразиш, че си влюбен, 

подготвяш любовта за погребение... 

А ти раздруса мене, че и Господ. 

Ръзхвърля ми тъгата, а към Него 

протегна си ръцете, като мост, 

през който преминавам, да съм с тебе... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

05.06.2024

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??