24.03.2011 г., 13:51 ч.

Ръждива любов 

  Поезия » Философска
863 0 15

Ръждива любов

 

                                                     „Сбогом, моя любов‚
                                                     чуй ме викам след теб‚
                                                     сбогом, моя любов,
                                                     аз не плача.”

 

Сбогом, моя ръждива любов...

Окован в невъзможното лято,

съм орисан с тръпчив благослов:

всеки мой стих хрипти недопято.

 

Сбогом, моя ръждива любов...

Пролетта не дойде, пак е зима.

Вик в сърцето присви мишелов,

наедно скътал обич с обида.

 

Сбогом, моя ръждива любов...

Разпознах днес най-скъпия винт –

диамантът, скрит в скален покров,

сриващ скелета на лабиринта.

 

© Плами Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??