Отварям нова страница от книгата...
От утре думите ще за за мене шепа срички
и стойността на погледите ще е никаква-
от утре твоите очи ще са едни от всички...
Сърцето ми е грешно, кухо и е още много болно.
Извадих всички ножове и раните ми прокървиха.
И ако твойте ласки, казваш, са били неволности
във тази нереалност нереално трудно дишам...
И ако моите очи са сини като твоите
това не е от студ, залепнал по душата ми,
съзите ми не са дъждовни капки от пороите
и няма да измият белезите на съдбата ми... ...