BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
17.01.2017 г., 1:02 ч.

Ръката 

  Поезия » Друга
536 2 5

Ръката – ръка на старик,

притиснал челò набраздено,

сподавил мъчителен вик,

стърже с перо настървено.

 

Сенки по листите тичат,

подире им – малък светлик.

Гледай ги как се пресичат

и как се отделят след миг!

 

Утре – от старост сломени,

бури несдържани – днес,

сенки, от плът непленени,

родени от дъх или жест –

 

безследно и те ще изчезнат,

спре ли ръката за миг –

след точката, вместо надежда,

един недогаснал светлик.

 

Ръката – ръка на старик –

браздите брои по челото

и, вместо мъчителен вик,

стърже ли, стърже перото.

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??