Ръкопис, изгубен в есента
Септември гази в тъмното дере
и пише в жълто първите си ноти.
Дрънчат в кутийчици – като с дайре! –
зрънца, прикътали в съсъд живота.
Нехаят семенцата за студа,
за ветровете с хищните им нокти.
Земята ложе им е – засега! –
уютна като женска гръд – и топла.
Нощта ще бъде дълга – до април.
Те ще сънуват взрив от пеперуди
да дирижира утринния бриз,
с надеждата, че пак ще се събудят.
Земята дълго се превръща в гроб.
Но тя сама съвсем не подозира,
че пътят към смъртта е кратък скок
във рибешкия ирис на всемира.
Въртоп от кръгове сълзи след тях,
очакването бавно го изглажда.
Но в склерата кълни – без дъх и страх!
животът – най-присъщата ни жажда.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Но в склерата кълни – без дъх и страх!
животът – най-присъщата ни жажда -
"...животът – най-присъщата ни жажда."
Харесах! -
Очарован съм стихоплетството!Дай боже всекиму твойта любов към стиха!
-
Просто поетично майсторство...Моите почитания Валя !
-
Възхитително...
-
Дълбоко философска творба, която ми звучи като загадъчна приказка, в която се пренасям и потъвам в нейното поетично вълшебство.
Интересните метафори и чудесният стих само допълват твоето поетично майсторство! Много си добра!
Поздрав и хубав ден! Оценям те много високо! -
Благодаря за удоволствието, Валя!
-
Прекрасно..., наситено с интересни метафори...!!!
"Нехаят семенцата за студа,
за ветровете с хищните им нокти.
Земята ложе им е засега –
уютна като женска гръд и топла."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
Eia (Росица Танчева)
divcviat (Росен Иванов)
едимах (Яхя Акбулут)
iverado (Ивелина Георгиева)
stoyna (Стойна Димова)
Самодива (Вики )
Eva55 (Евелина Стоянова)